Философия в огньще: Как Хайдеггер и Декарт разделят истината

Вчера сутринта, преди да си пие кафето, някой започна да чете за Декарт. И нещата се объркаха.

„Аз мисля, затова съществувам.“ Това звучи като основа. Като нещо, в което можеш да вярваш.

Read nextБЯСНА НАДПРЕВАРА В МОНРЕАЛ: Иван Демидов лети към пързалката, фенове тръпнат от ужас пред нов скандал!

Но потом пристигна Хайдеггер. И вдруга целият свят се промени.

„Бъди и времето“ — не „аз съществувам“. Не „аз мисля“. Просто — „Бъди“.

Один човек каза: Декарт започва със съзнанието като неизбираема истина. Хайдеггер не го отхвърля — той го преизобразува.

Друг човек добави: ако Декарт казва „аз съществувам“, това означава, че ти си субект. Но Хайдеггер води до „Бъди“ — и в този „Бъди“ няма нито субект, нито обект.

И все пак има още въпроси.

Някой друг аргументира: Хайдеггер не е враг на Декарт, а негов наследник. Той не пита дали съществувам — а пита как съществувам.

А в другата стая, въпросът е друг.

Две стаи. Два живи съществия. Един бутон. Информант, който знае всичко — но само от миналото.

Как избираш?

И какво означава „правилно“, когато няма никой, който да казва?

След тези въпроси, целият свят изглежда по-малък. И по-голям.