"Наза": Документалният филм, който ни налага да изберем – да сме убийците или жертвите?

Филмът "Наза" на Ювал Абрахам и Рачела Сзор взриви киноклубовете и форумите още преди официалната си премиера. В центъра на скандала не стои политиката — тя е неминуема — а формата. Режисьорите вمتват 24 интервюта с офицери от разузнаването на ИДФ в ритъм с безмълвени нощни панорами на Телавив. Резултатът е хибрид, който насилствено разделя публиката.

Един коментатор, видял работата на предварително прожекция, споделя, че е изоставен от усещането, че гледа през визира на дрон. "Няма герой, за когото да притесняваш", пише той. "Гледаш прозорци. Знаеш, че зад тях има хора. Знаеш, че екраните на офицерите показват точно такива прозорци. И внезапно ти си този, който решава." Този ефект — да бъдеш едновременно изпълнител и цел — е сърцевината на аргумента, че "Наза" е кино, а не репортаж.

Read nextСтудентският срам и брачният студ: Защо отказваме да полагаме усилия за най-важното?

Обаче не всички са убедени. Друг наблюдател, запознат с историята на експерименталния документализъм, третира сравнението с големите имена с скептицизъм. "Припомни ми за работата на Мацини 'Дивизия сянка'", казва той. "Там свидетелствата бяха разчупени, преразказани, превръщени в поезія на образа. Тук офицерите просто говорят. Камерата ги слуша. Нощните кадри са красиви, но функционални — задават тона, не променят езика." Според този глас, филмът е изключително важно журналистско достижение, но кинематографски консервативен.

Самият Абрахам в предишни интервюта е твърдил, че целта е да се покаже "баналността на злото" чрез рутина. Сзор допълва, че нощната естетика е избор за анонимност — да се избегне ликът на жертвата, за да остане универсалната уязвимост. Критиците на Лагер А твърдят, че именно този избор — анонимността на прозореца — е най-кинематографският жест: превръща конкретната война в метафора за всеки град, за всеки от нас.

Дебатът се огъстява, когато се допира до етиката на погледа. Ако филмът ни прави да се чувстваме виновни, е ли това изкуство или манипулация? Един коментатор забелязва: "Хичкок ни дава Джеймс Стюарт да бъде нашите очи. Тук няма Джеймс Стюарт. Очите са на алгоритъма. И на нас." Този липсващ медиум — човешкото лице на наблюдателя — е точното място, където се сблъскват двете позиции.

Водещите на "Златна Лента" се закачат в този бой днес в студиото. Чуйте как те защитават двете страни и какъв вердикт ще изнесат.