Когато една корпорация притежаваше империя, а пленниците ставаха семейство

През февруари 1788 година Британският парламент се превръща в арена на най-големия процес на века. На скамейката сяда Уорън Хейстингс — човекът, управлявал Индия от името на Ост-Индската компания. По онова време тази фирма не е просто търговец на чай и подправки, а частна корпорация с лична армия от над 200 000 души, завладяла богатата Моголска империя.

Британската държава изведнъж осъзнава, че създаденото от нея търговско чудовище е станало по-могъщо от самия лондонски престол. Алчността на компанията изпомпва приказни богатства, които захранват британската Индустриална революция, но цената е опустошение за милиони местни жители. Днес историците сравняват това събитие с опитите за ограничаване на днешните технологични гиганти.

Read nextСКАНДАЛЪТ НА ГОДИНАТА: Прочута инфлуенсърка спипана с нает самолет и празни дизайнерски торби!

В същото време, от другата страна на Атлантика, се разиграва друга човешка драма. Сблъсъците между европейските заселници и местните индиански племена раждат практиката на така нареченото „осиновяване“ на пленници. Племената извършват набези, за да заместят загиналите си близки, но реалността зад този термин е далеч от романтиката.

Един коментатор отбелязва, че за много от заловените жени и деца това е означавало заличаване на самоличността, принудителен труд и психологическо пречупване. От друга страна, историята помни случаи, в които пленници са отказвали да се върнат в белия свят, откривайки в племето истинско общинско равенство.

Тези две събития показват как властта и оцеляването пренаписват човешките съдби в епохата на империализма. Водещите на „Прах и Слава“ се разравят надълбоко в тези исторически противоречия в най-новия епизод на подкаста.